Болата

Всяко лято от десет години насам със семейството ми поне веднъж отиваме на Болата - нашия любим плаж. Макар че има доста други плажове, които са по-близо до Добрич (градът, където живее дядо ми и където ходим през ваканциите), но никой не е по-хубав. Защо ли?

На първо място, заливът е малък и почти напълно затворен откъм морето. Затова водата винаги е спокойна, а дъното - плитко. Подходящо е за неумели плувци и малки деца.

На второ място, плажът доскоро беше част от резерват Калиакра. Това означава девствена природа, както и никакви магазини, хотели и други комерсиални институции, които могат да се видят в съвременните курорти. Интересен факт е, че само в този район на България се среща степна растителност. През него минава и пътят на прелетните птици Виа Понтика.

За жалост нямам снимка с птици

И накрая - гледката е зашеметяваща.

Тази година също не пропуснахме да посетим това красиво местенце. Опънахме си хавлията на пясъка, но той беше пълен с фасове, хартийки, капачки и други боклуци. Влязох в морето да поплувам и видях резен от домат и найлонова торбичка. А малката пещера отстрани беше превърната в тоалетна.

Днес посетихме плажа за трети път, но този път си носехме ръкавици и торби за боклук. Бяхме приятно изненадани, че няколко плажуващи също се включиха в почистването, а пещерата вече беше изчистена - вероятно от германските туристи с каравани, които лагеруваха наблизо.

Пещерата вече е чиста!

Събрахме почти 4 торби, но

съвсем не изчистихме всичко.

Всичко това е добре, но въпросът е: каква е причината място, включено в класацията за най-красиви плажове в света, да се съсипва по такъв начин?

Преди 3 години на Болата имаше заведение, чийто персонал чистеше плажа. Но поради претенциите за собственост на залива, изявени от местен васал (познат на депутат от Добрич), МОСВ и РИОСВ (министерство и регионална инспекция на околната среда и водите) са се погрижили то да затвори.

Не знам кой отговаря за Болата в момента (областният управител на Добрич?), но при такова небрежно стопанисване заливът едва ли ще остане дълго красивото място, което е. Да не забравяме и хората, които го посещават. Не е толкова трудно да си прибереш боклука в някоя торба, вместо да го хвърлиш на плажа. Ала човешката природа по принцип е такава. Спомнете си приказката за царя, който заповядал на поданиците си за една нощ да напълнят езеро с мляко, а на другата сутрин го заварил пълно с вода. Всеки е мислил, че една чаша вода няма да се забележи. Много хора разсъждават по същия начин - една угарка, едно кенче, една салфетка... Но така вредят не само на природата и на другите хора, а и на себе си.

Време е тази нелепа игра на криеница да приключи. Защото в нея има само губещи.

Снимки: Теодора Колева