"Шоколад", Джоан Харис

Резултат с изображение за шоколад книга
Прочетох книгата от "Читанка", но корицата
е уникална и не се сдържах да я сложа 

Виан Роше е прекарала целия си живот в странстване - още в детските си години обикаля Европа със своята майка - номадка. Хубаво е да пътуваш - виждаш нови места, научаваш се да познаваш характерите на хората, чувстваш се свободен от всичко. Но  когато прекараш твърде много време на пътя, откриваш и не толкова приятни неща.
Всяко място си има собствено излъчване и завръщането в град, където си прекарал известно време, е като среща със стар приятел. Всъщност хората са тези, които започват да си приличат. Все същите лица изпълват градове, отстоящи на километри разстояние, все същите изражения. (...) След известно време започва да те гони лека параноя, сякаш всичките тези хора те преследват от град в град, сменят дрехите и лицата си, но си остават все същите, уж си вършат работата, но непрекъснато държат под око нас, натрапниците.
Виан осъзнава, че през цялото това време не са пътували за удоволствие, а са бягали от преследващия ги Черен призрак...
Той говори със смазващия глас на нетърпящ отговори авторитет, придържа се към привидно непоклатима логика и така те държи в подчинение, вледенява движенията ти, всява страх в душата ти. И ти се приисква да се освободиш от този страх, да избягаш, гонен от надежда и отчаяние, да тичаш... и най-накрая да установиш, че през цялото време си го носил в себе си като недъгаво дете. 
...и че готвенето е истинската ѝ страст.
Картите и предсказанията на майка чертаеха маршрутите ни из Европа. Готварските карти  (менютата на ресторанти) ни закотвяха, поставяха отличителни знаци върху неприветливите земи.

 Затова тя, вече със собствената си дъщеря, решава да се установи за постоянно и да отвори сладкарница в крайречно село. Закостенялото общество там, водено от изопачени християнски ценности (постоянни лишения  и никакви удоволствия, игнориране на проблемите, твърде благопристойно държание), може да стане съвсем по нехристиянски недружелюбно и коварно към всеки с различен морал.

В центъра на всичко стои (изненадани?) свещеникът Франсис Рейно. Родом от селото, но получил образование в града, той има високи очаквания към хората. Изпълнен е с желание да върши велики дела в името на Бог, но поради липсата на такива си измисля всевъзможни глупости (като премахването на магазина за шоколад и изгонването на собственичката му, която влияе зле на населението), самозалъгвайки се, че са много важни.

За мен бе приятна изненада колко добре е развит този иначе неприятен персонаж - 1/3 от главите в книгата са от негово име. Виан ми е много по-симпатична, но би било скучно да се разказва само от една гледна точка.

Сигурно се питате какъв е "различният морал" на пришълката, който я отличава от другите. Отговорът е прост - нейната главна ценност е щастието. Според нея човек е добър, ако доставя радост на себе си и другите - нещо, което тя прави чрез своите вълшебни сладки и вечна готовност да помогне.

Затова Виан бързо си намира приятели, а магазинът ѝ се превръща в щабквартира на бунтовниците срещу общоприетото. Редовни посетители там са градинар, възрастен мъж с болно куче, стара бунтарка, все още млада по душа, нейният внук, комплексиран от амбициозната си майка, малтретирана жена, която Виан убеждава да зареже своя мъж - насилник, банда деца и още много други.

От другата страна на барикадата стоят споменатата вече амбициозна майка и лоша дъщеря (+ нейния антураж от селски кифли), насилникът и други хора, на които не е обърнато много внимание.

За да нажежи допълнително положението, по реката пристига плаващ катун цигани. Познайте чия страна заемат, след като Рейно започва кампания срещу тях.

Няма да ви издавам как се развиват нещата по-нататък - прочетете книгата и ще разберете. Историята е лека и неангажираща, но в същото време - смислена. Емоциите и мислите на персонажите са описани така, че имах чувството, че съм на мястото на всеки от тях (мда, дори на Рейно). За разлика от книгите, които обикновено чета, тук не героите се въртят около действието (обикновено някакъв световен проблем), а действието се върти около тях и взаимоотношенията помежду им.

Сигурна съм, че "Шоколад" ще ви хареса, ако си падате по всичко гореизброено... и по шоколад :-).

Резултат с изображение за шоколад филм

Сега искам да кажа няколко думи и за филма. Всъщност точно той ме накара да прочета книгата (това лято го даваха по телевизията). За него важи с пълна сила всичко, което казах по-горе, освен това за мислите и чувствата на героите - все пак е филм. Там има и странни несъответствия с книгата (предполагам, че са взети от "Къпиново вино" - втората книга от поредицата, която не съм чела).

Както и да е, това е нищо. Ала истински ме дразни фактът, че филмът се води "драма, романтичен". Драма - добре, но да споменах любов някъде в ревюто? Да, към края Виан се влюбва, но това съвсем не е основното. Ясно - показват това, което се продава. Ужасната корица по-горе го доказва.

Стига съм се оплаквала :-D. Чао!

Коментари