"Клетниците" - герои и анализи на един луд фен (с много спойлери)

Оригинално бях включила тази част в ревюто. Но реших да сложа частта с героите и по-задълбочения анализ тук. Дали е анализ или просто фенгърлване? Вие решете.
Предупреждавам - това е само за hardcore фенове или поне хора, които са чели книгата/гледали някоя адаптация. Защото има много, много спойлери.


Жан Валжан

Не е страшно да умреш, страшно е да не живееш.

Той е протагонистът и е изключително добросърдечен, умен, смел и силен, но в никакъв случай не е плосък персонаж. За разлика от много други, аз харесвам този интроверт, който изглежда като мил, глупав старец, но изведнъж започва да прилага опасните умения, научени в каторгата, и вродената си креативност. Когато човек е толкова кадърен, може да си позволи и да е добър. Защото себеотрицателните постъпки вкарват нашия герой във всевъзможни каши. 

В началото на книгата той е престъпник, изпълнен с омраза към жестокия свят (как иначе след 19 години каторга за кражба на хляб?), но един акт на доброта го променя. Скрива самоличността си и става успешен кмет, който с удоволствие помага на другите, но миналото му (както и инспектор Жавер) продължава да го преследва.

   

Живот на Жан Валжан е труден - моралът му постоянно е поставен на изпитание и той трябва да взема решения. Двете му главни слабости са страхът да не го заловят отново и прекалената привързаност към осиновената му дъщеря Козет. Те показват, че той не е светец, а просто стар човек, още страдащ заради миналото си. Макар че не познавам родител, който да не съжалява поне малко за порастването на детето си и първата му любов, Валжан го докарва до крайности. Козет е дъщеря, сестра и приятелка за него, тя е единственият човек, когото обича - безкрайна, но твърде несъвършена и на моменти контролираща любов. Това добавя по-реалистична нотка към персонажа, когото много хора смятат за идеализиран.
   

Жан Валжан е един от най-вдъхновяващите герои, защото в главата му се въртят не особено праведни и дори ужасни неща, но той побеждава в битката със себе си - най-трудната от всички.
Именно тези битки на съвестта са най-вълнуващи за четене. По дяволите целия екшън! Сърцето на човека е по-интересно от всяко събитие.
Повечето страдания, които Валжан понася, са по негов собствен избор - плод на моралните дилеми. Ако не беше признал самоличността си, за да спаси невинен човек, щеше завинаги да си остане богат, уважаван кмет. Ако не се бе раздавал докрай за другите, щеше да има доста хубав живот. Хубав, но не и щастлив, защото нечистата му съвест щеше да го унищожи.
Чувството му за дълг е толкова силно, защото все още изкупва минали грехове и се опитва да ги скрие. Две грешки, които чистосърдечните хора често допускат: да обвиняват себе си и да крият емоциите си.
Сигурно вече не смятате Жан Валжан за светец. Но бас държа, че харесвате този герой още повече. Поне на мен ми е любимият. А смъртта му е най-сърцераздирателният и предизвикващ сълзи момент.


Друг симпатичен герой е Фантин. Наивна мечтателка, измамена от гаджето си - играч, тя остава самотна майка едва на 18. Нейният живот е тежък.  Бедност, страх, отхвърленост, болест... и още много. Накрая ѝ се налага да стане проститутка, за да изхранва детето си (Козет), което гледат идиотите Тенардие.
Сега е моментът да отбележим смелостта, която тази жена проявява пред несгодите. Бързата промяна от вятърничаво, мързеливо момиче към отговорна, работлива и решителна жена, е наистина впечатляващ.
Има хора, които смятат Фантин за пасивна жертва. Да, тя Е жертва, но със сигурност не е пасивна. Дори в най-трудните моменти, когато мечтите ѝ са умрели безвъзвратно, тя запазва любовта и упоритостта си. А особено във филма е доста kickass.
Смъртта ѝ е много тъжен момент, защото тя не успява да изпълни главната си цел - да види дъщеря си. Но същевременно е освобождение от мъките.
   


Дъщеря ѝ Козет, макар и хейтена от мнозина, е просто едно мило момиче. Нейната трагедия се състои в това, че каквото и да става около нея, тя или не знае за него, или не може да направи нищо. Странно е как нито веднъж не се чувства гадно заради това. Кошмарното детство на Козет, прилично на това на Пепеляшка, е пълна безизходица. А по-късно приемният ѝ баща Валжан става overprotective и постоянно крие от нея истината, за да я защити.
Ето защо тя е толкова пасивна. А иначе е симпатична, мила, оптимистична и никога не губи надежда, макар и доста наивна (нещо, което леко ме издразни към края). И изключително спокойна, като се има предвид, че двамата мъже в живота ѝ, баща ѝ и гаджето ѝ Мариус, са емоционални влакчета на ужасите.
Още нещо: Жан Валжан я глези толкова много, че всяко друго момиче на нейно място би станало егоистична кифла.
Има теория, че Козет е романтичен идеал. Може би е вярно.
Има едно нещо, за което съжалявам изключително много: тя няма шанс да развие потенциала си. Ако щете вярвайте, но и милите, сладки момиченца могат да бъдат силни личности. Говоря от опит.
   


За да не получите диабет (героите, за които говорих, са най-милите и сладки в цялата книга), сега е наред един по-отрицателен - Жавер. Полицай, пристрастен към реда и справедливостта. Макар че е надарен с интуиция и логика и е най-добрият в работата си, емоционалната интелигентност на инспектора не е на ниво и той вижда света в черно и бяло. Всеки изпитва потребност от абсолютни истини и от "ние срещу тях" начин на мислене (затова и още съществуват култове), но нашият човек се докарва до унищожение.
Жавер е роден в затвор, а родителите му са престъпници. Най-вероятно в младостта си и той е бил приеман като такъв. Това е силна мотивация да се обърне към закона и няма как да не му призная, че проявява сила на характера, като не избира лесния път на престъпността.
Сигурно се досещате, че Жавер е антагонист, но не точно злодей.
Валжан и Жавер не са антиподи, а просто двете страни на една и съща монета - добродетелта. Две страни, които се борят, откакто свят светува - милостта и справедливостта. Виктор Юго като романтик и християнин предпочита милостта. Аз като наивно момиче - също. Но от друга гледна точка и при друг развой на събитията Жавер би могъл да бъде положителен герой. Все пак той е не по-малко смел от революционерите, макар че се бие срещу тях, и никога не лъже. 

Ако не беше предпочел самоубийството пред промяната, разбира си. Харесва ми да мисля, че изразът "kill them with kindness" произлиза от момента, когато Жан Валжан има възможност да убие врага си, но вместо това го пуска на свобода. Жавер връща услугата, така престъпва ценностите си (освобождава един престъпник) и се хвърля в Сена. Това показва тесногърдието на инспектора, но и едно ценно качество: той съди себе си също толкова строго, колкото и другите.

Приемните родители на Козет, съпрузите Тенардие, са 100% зли. Само че мъжът оцелява. При условие, че толкова много благородни герои загиват... Не смейте да наричате "Клетниците" наивна книга.
Господин Тенардие е изпечен лъжец, крал на драмата, безскрупулен и жесток. Ако той е мозъкът на отбора, жена му е мускулите - глупава грубиянка, която чете любовни романи XD. 

Мариус е герой, с когото донякъде се идентифицирам. Идеалист с гореща глава, той има луд живот, разкъсван от крайните си страсти и емоции. Първо е убеден роялист, защото е отгледан от дядо си. След това открива колко добър човек е бил баща му (герой от битката при Ватерло, борил се на страната на Наполеон), става бонапартист и дядо му го изхвърля от къщи. Поради това младежът заживява бедно, но заедно със студентската група "Приятелите на АВС" открива революционните идеи. За капак на всичко се влюбва в Козет (и я преследва като някакъв маниак).
Горд, живеещ в илюзиите, създадени от богатото му въображение, затворен, страстен, краен и несъвършен, Мариус не е най-симпатичният герой, но е такъв, на когото човек може да съчувства. Повечето му грешки са плод на прибързани заключения, а добрите дела - на чувството за дълг и идеализма му.
А в битката на барикадата най-накрая привежда идеалите си в действие и се доказва като герой.
Честно казано, не знам какво точно мисля за Мариус. В един момент ми се иска да ми е гадже, в друг имам голямо желание да го хвана за яката и да му кажа "СТЕГНИ СЕ!", а в трети съм готова да му наритам задника (Жан Валжан умира заради него, по дяволите!!!).
Общо взето, не мисля, че на Козет ще й е лесно с такъв побъркан съпруг. 

Между другото, сега и аз като г-н Юго ще направя лирическо отстъпление. Мариус и Козет несъмнено са сладури и се смях много на свалките им, но перфектната им връзка не е реалистична. За сметка на това връзката родител-дете между Козет и Жан Валжан е най-милото нещо на света, както и саможертвата на Фантин (да, скъпи тийнейджъри, и в реалния живот има яки родители. Говоря от опит). Мисля, че това е така, защото Виктор Юго е любящ баща, но ужасен съпруг. Той надживява почти всичките си деца, а собствените му родители са се карали, което сигурно е причината родителската любов да заема голямо място в книгите му. Все пак всеки разбира какво е имал, чак когато го загуби.
Но не бива да забравяме, че изневерява на жена си с толкова любовници, че историците не могат да ги преборят. 
Съжалявам, Виктор, но няма да слушам любовни истории от човек, който не може да остане верен на жена си. Особено ако стълбата към идеален съвместен живот на героите е направена от костите на хората, жертвали се за тях *плача във възглавница за Фантин, бащата на Мариус, Епонин и Жан Валжан*. 

Преди малко стана дума за Приятелите на АВС. Ето ги и тях. Дами, пишете ми в коментарите с кого от тях бихте излезли.

Догмата е най-благоприятното условие за възникване на мечтата. А мечтата е най-благоприятната почва за зародиша на бъдещето. Днес мечта, утре - плът и кръв.

 

Анжолрас е красив и очарователен младеж. Но характерът му е остър, суров, краен и целеустремен - роден за лидер. Той отдава сърцето и душата си на революционните идеи и не се поколебава да се пожертва за тях. 
Анжолрас е любимец на всички фенки на "Клетниците". Но макар че със сигурност е привлекателен, той ми се струва твърде строг и горд. Пък и вече си има гадже - Франция.
Той, също като Козет, не е човек, а идея. Идеята за бунта и свободата. 
      

Комбфер също играе важна роля в този страхотен екип. Той е по-спокоен, съпричастен и човечен по нрав и "Анжолрас изразяваше нейното (на революцията) божествено право, а Комбфер - нейното естествено право.", "Човек би желал да воюва рамо до рамо с единия и да пътешества рамо до рамо с другия." Той предпочита еволюцията пред революцията, но е много смел. Също така е изключително любознателен и book smart, което веднага ме кара да го избера за гадже.


Курфейрак (не обръщайте внимание на името му) пък е сърцето на групата, най-популярният, общителен и забавен член, който поддържа взаимоотношенията на лично ниво. Той е и най-добрият приятел на Мариус. Тъй като е заземен, макар и безгрижен, докато Мариус лети в облаците и постоянно го тормози нещо, те се допълват идеално.


Жеан Прувер - обича цветята и поезията, често се влюбва и се интересува от Средновековието. Срамежлив е, но в моменти на криза може да бъде безстрашен. Вярващ в Бог, добросърдечен мечтател, еднакво заинтересован от земните дела и от химерите.


Грантер - простотия до шия. Очевидно е, че е влюбен в Анжолрас по романтичния начин (макар че в книгата не се казва направо). Защо иначе би участвал във въстанието, след като не му пука за нищо и не вярва в нищо, освен във виното и забавленията?


Фьойй е сирак, прост занаятчия, който се е образовал сам. Алтруист е и се интересува не само от Франция, но и от всички народи. Често се ядосва и възмущава от неправдите.


Жоли - студент по медицина, пристрастен към здравето. Клоунът на групата.

Баорел - скандалджия и некадърен студент. Безделник, който скита където му падне и служи за връзка с други дружества.


Легл (Босюе) е човекът без късмет - най-бедният и задръстен от групата, който дори няма дом. Това обаче не му пречи да е винаги в добро настроение.


Други двама участници в бунта са:

Гаврош е син на Тенардие, които обаче го изхвърлят на улицата (мръсници). Но трудният живот го изгражда като личност - едва на 12, момчето е street smart, смело и дръзко и дели всичко с приятелите си по съдба, макар че самото то няма нищо. Много е харизматичен, жизнерадостен и остроумен и прави книгата малко по-забавна. Макар че е невъзпитан и безцеремонен, Гаврош е изключително симпатичен персонаж.




Епонин, по-голямата му сестра, за разлика от него е била глезена като дете. Ала след като семейството обеднява, тя работи заедно с родителите си и приятелите им - разбойници в обири и други престъпления.
Ето какво пише в книгата за нея:

Сред животните никога не се случва родена за гълъбица птица да се превърне в рибар. Това може да се срещне само сред хората.

Тя е умна и смела, но не е точно добър човек. Само че е способна да обича, в случая Мариус. Той е толкова зает да мечтае за Козет, че се държи като задник и не забелязва чувствата ѝ. През това време Епонин храбро се противопоставя на баща си и цяла банда престъпници заради него. Друга, не толкова себеотрицателна проява на любовта ѝ е опитът да привлече Мариус на барикадата, за да умрат заедно. Но в последния момент тя решава да се жертва за любимия си.
Колкото и объркана да е ценностната система на Епонин, съчувствах ѝ достатъчно, за да плача на смъртта ѝ. Това е първият път, когато съм плакала на книга. ДА ВАДИМ ШАМПАНСКОТО!
Друга причина да харесвам Епонин: макар че имат свои достойнства, останалите две момичета в книгата са изключително наивни. Хубаво е да има една мацка като нея за малко цвят.


Някои второстепенни герои...

Епископ Мириел - човекът, който проявява милост към Жан Валжан и го подтиква да избере пътя на доброто. Този човек е практически светец.

Мабьоф - старец, който се грижи само за градината и книгите си. Няма политически възгледи. Но след като затъва все по-дълбоко в нищетата, той взема решение и умира като герой на барикадата.

Господин Жилнорман е дядото на Мариус: упорит, харизматичен, избухлив и ревностен роялист. Почти на 90 е, но все още обича да купонясва. Накрая се отказва от гордостта си и приема внука си и жена му.

Барон полковник Понмерси - бащата на Мариус, служил в армията на Наполеон. Свекърът му не го харесва особено. За да не лиши сина си от наследство, той се отказва да го вижда.

Това са всички персонажи. Бих искала да ги поканя всички вкъщи, да ги завия с одеяло и да им приготвя чай. ОСВЕН НА ВАС, ТЕНАРДИЕ!