"Дюн" - цитати

Оценка на книгата: 6/7

„Дюн“ е една от най-странните книги, които съм чела. Няма герой, който да харесвам във всяко отношение; светът, в който живеят, е враждебен и всичко в него се диктува от властта; не бих искала да притежавам нито една от способностите (дори и тази на ментат – човек-компютър), нито пък да живея в това лудо време на насилие, убийства и фанатизъм.

Но все пак тази книга е страхотна. Защо ли? На първо място, тя представя света в далечно бъдеще, когато Земята е само минало, но по религиозни причини изкуственият интелект е забранен, затова хората трябва да се справят по всякакви чудати начини. Освен това всеки от героите претърпява голямо развитие в течение на историята – невинаги за добро, но винаги по логичен и естествен начин. Не на последно място, цялата книга е пълна с философски разсъждения, които важат не само за нея, но и за реалния свят…

Един свят се крепи на четири неща: учението на мъдрия, справедливостта на силния, молитвите на добродетелния и храбростта на смелия. Ала всичко това не би струвало и пукната пара без владетел, който да владее изкуството да управлява.

- Трябва да ме научиш някой ден как постигаш това – рече той – как се отърсваш от грижите и се залавяш с практични дела. Това трябва да е бин-джезъритско умение.  - Това е женско умение – отвърна тя.

Да не би лекарят, който поставя правилна диагноза, да е пораженец или предател?

Няма по-ужасно нещастие за един народ от това да попадне в ръцете на герой.

Разбираш ли, да имат водач, това е едно от нещата, които разграничават тълпата от народа. Той поддържа нивото на личностите. И ако личностите станат много малко, току-виж народът се превърнал в тълпа.

Обладаният от ужас човек се бори сам със себе си. Накрая той напада от отчаяние.

Не смятай никого за покойник, докато не му видиш трупа. Но даже и тогава можеш да сгрешиш.

Истинският господар на едно нещо е този, който може да го унищожи.

Окото, което търси напред най-безопасния курс, ще си остане завинаги сляпо.

Не бива да притискаш хората в ъгъла. Трябва да им оставяш изход, ако искаш да мируват.

Да търпиш сам себе си е може би най-тежката работа във вселената.

Какво можеш да подредиш, ако сам не си в ред?

- Вечността е наша, любима.
- Може и да е твоя. Аз имам само настоящето.
- Та нали това е вечността.

Виждам как се задава денят, когато церемонията ще трябва да измести вярата, а символиката – морала.

Не влизай в капана да искаш да постигнеш нещо. Така ще постигнеш всичко.

Не бива да се страхувам. Страхът погубва разума. Страхът е онази низка смърт, която носи пълно унищожение. Аз ще се изправя с лице срещу моя страх. Ще му позволя да мине по мен и през мен. А когато отмине, ще извърна вътрешното си око, за да проследя пътеката му. Там, откъдето е минал страхът, няма да е останало нищо. Ще остана единствено аз.

Бележка: Едва ли ще пиша за следващите части. Началото на "Децата на Дюн", третата книга от поредицата, не ме грабна особено.