Пропускане към основното съдържание

The Grey Havens

Търсене в този блог

Christianity

Получаване на връзка
Facebook
Twitter
Pinterest
Имейл
Други приложения

💗💗💗

5 въпроса, свързани с християнството

Вяра

Заблуди за християнството

Молитви, Библия и още хакове

Получаване на връзка
Facebook
Twitter
Pinterest
Имейл
Други приложения

Коментари

Публикуване на коментар

Search...

Популярни публикации

"Клетниците" - герои и анализи на един луд фен (с много спойлери)

Оригинално бях включила тази част в ревюто. Но реших да сложа частта с героите и по-задълбочения анализ тук. Дали е анализ или просто фенгърлване? Вие решете. Предупреждавам - това е само за hardcore фенове или поне хора, които са чели книгата/гледали някоя адаптация. Защото има много, много спойлери. Жан Валжан Не е страшно да умреш, страшно е да не живееш. Той е протагонистът и е изключително добросърдечен, умен, смел и силен, но в никакъв случай не е плосък персонаж. За разлика от много други, аз харесвам този интроверт, който изглежда като мил, глупав старец, но изведнъж започва да прилага опасните умения, научени в каторгата, и вродената си креативност. Когато човек е толкова кадърен, може да си позволи и да е добър. Защото себеотрицателните постъпки вкарват нашия герой във всевъзможни каши. В началото на книгата той е престъпник, изпълнен с омраза към жестокия свят (как иначе след 19 години каторга за кражба на хляб?), но един акт на доброта го променя. Скрива самоли

"Дюн" - цитати

Оценка на книгата: 6/7 „Дюн“ е една от най-странните книги, които съм чела. Няма герой, който да харесвам във всяко отношение ; светът, в който живеят, е враждебен и всичко в него се диктува от властта ; не бих искала да притежавам нито една от способностите ( дори и тази на ментат – човек-компютър ) , нито пък да живея в това лудо време на насилие, убийства и фанатизъм. Но все пак тази книга е страхотна. Защо ли? На първо място, тя представя света в далечно бъдеще, когато Земята е само минало, но по религиозни причини изкуственият интелект е забранен, затова хората трябва да се справят по всякакви чудати начини. Освен това всеки от героите претърпява голямо развитие в течение на историята – невинаги за добро, но винаги по логичен и естествен начин. Не на последно място, цялата книга е пълна с философски разсъждения, които важат не само за нея, но и за реалния свят… Един свят се крепи на четири неща: учението на мъдрия, справедливостта на силния, молитвите на добродетелни

"Парижката Света Богородица", Виктор Юго

Не се страхувате от сълзи, дълги описания и сърцераздирателни драми? Значи тази книга е точно за вас. Вижте, знам, че е странно да пиша ревю за книга на 188 години, утвърдена като класика. Но след като изписах 8 страници в дневника си с теории и анализи, фенгърлското ми сърчице ме подтикна да ги споделя. Ще се опитам възможно най-точно да предам впечатленията си, както и нещата, които научих в интернет (книгата е толкова увлекателна и провокативна, че не можах да се сдържа). Ако не обичате класическа литература, сигурно мислите, че съм снобарка, която се фука с това какви книги чете. А ако сте заклети фенове, може би ще отбележите, че това ревю е ненужно, тъй като книгата е толкова гениална, че няма място за оценка! Е, имам новини за вас: не харесвам "Парижката Света Богородица" само защото е класическа. Има много такива ("Под игото", "Илиада", "Хамлет"), по които не си падам. А и колкото и хора да са чели и анализирали романа, имам право д

Предоставено от Blogger

Изображенията в темата са от Deejpilot