Читателски неволи

 Резултат с изображение за book quote
Едва дочаквам вкъщи да се прибера,
захвърлям чантата на пода и сядам да чета.
Още с първа страница светът около мен
от моето съзнание изчезва, заличен.

Аз вече съм в различен свят, вълшебен и красив,
и всеки от героите пред мен е като жив;
намирам си приятели
и страшни врагове,
пътувам през места магични в различни светове

и приключения, за които дори не съм мечтала
оставят ме да гледам като онемяла;
прескачам някои страници, разлиствам все по-бързо,
но ми се иска книгата ми нивга да не свършва;

почти се разревавам или смея се на глас...
Но най-накрая идва този ужасяващ час,
когато връщам се внезапно в действителния свят
и чувам майка си да ме вика за обяд.

Разбирам, че не съм герой, че няма приключения,
а всичко в книгата е просто измислено творение;
това ми идва като кофа ледена вода,
обаче ми остава надеждата една,

че някой ден, след време, ако ще и след години,
заблудено приключение покрай мен ще мине,
и смелостта си в битка аз ще трябва да докажа,
врага си ще сразя и ще убия даже;

със меч пламтящ в ръката, със силата във мен,
ще поведа човечеството към нов и светъл ден.
И този ден ще дойде - да почакам стига! 
А най-добре
                    да чакам
                                   във ръката
                                                    с КНИГА...

Коментари