Честита ви есен!

Резултат с изображение за autumn city cloudy
Един прекрасен ден на слънцето му писва да спори с упоритите облаци, листата на кестените покафеняват и окапват, а залезите стават особено красиви. Тогава прибирам последната тениска с къс ръкав да спи зимен сън в тъмните недра на гардероба и вадя покритото си с прах черно яке, черните дънки и черните си маратонки. В контраст с тези дрехи и с тъмната ми коса лицето ми изглежда бледо като на вампир. Красив вампир на есента. Единствените останки от лятото кротко мълчат върху обувките ми във форматс на неоноворозови връзки.

Слизам 3 етажа надолу по стълбите и отварям трите стъклени врати към изхода. Още с първата крачка навън усещам хладния вятър в косата си. Винаги са ме привличали всички видове вятър, но този, есенният, който навява свежест, меланхолия и нежна усмивка, който не прониква през якето, но няма милост към лицето, не може да се сравни с нищо.
Въпреки че бих могла да се разхождам из почти пустите софийски улици поне още сто приказни вечности, трябва да се прибера до свечеряване, а то ще настъпи след половин час. Не искам майка ми да получи нервна криза, а аз – три часа конско. Пък и, да си кажа честно, не съм фен на самотните нощни разходки. Особено в София, където зад всеки ъгъл може да дебне какво ли не.

Точно преди носът ми да стане на ледена шушулка, стигам пред минимола. Докато вървя към входа, чувам спор между майка и 8-9 годишната и дъщеря. Хлапето очевидно е на мнение, че майка му трябва да престане, защото „Това си е моят живот!”. Колко жалко, че не успявам да чуя отговора.

Вътре все още кипи оживление. Хуквам надолу към booktrading, а после – нагоре към orange. Трябва да си купя тетрадка за СИП (в нито един от трите магазина, където пазарувахме преди 15ти, не са били подготвени за претенциите на моите учители), и коректор. И не, няма да си взимам книга. Пестя пари за нов киндъл, защото стария го счупих 3 седмици, след като го получих (да, благодаря. Знам, че съм уникат.).
И така, излизам навън и тръгвам бавно по улицата – без книга, но все пак щастлива.

Със съжаление се прибирам в блока и затварям вратата.

Обичам есента. И винаги ще я обичам. Училището няма нищо общо.

Коментари