Ето го обещаното продължение. Надявам се да ви е интересно!
Към първата част:
Когато за пръв път гледах „Междузвездни войни”, беше любов от пръв поглед. 3 седмици се мотах като влюбена муха, преди ентусиазмът ми да охладнее. Нито героите, нито историята са особено добре развити (освен в предисторията).
Но светът... виж, светът. Философията на джедаите е най-интересната част – максимата „няма емоция, има мир” не е от най-често срещаните в екшън, фантастика и фентъзи филмите, където героите обикновено са нахакани, агресивни и ритат де що видят задник. Тук тези чувства водят право към Тъмната страна, което е страхотно – никога не съм харесвала емоционални, драматични и „леснозапалими” хора.
Разнообразните планети, раси и технологии (особено Набу, уукитата и светлинните мечове) са доказателство за добре изпипан свят и поставят Галактиката в личната ми класация за най-добри места за живеене.
Както съм тръгнала, няма как да не спомена още един свят, по-добър от историята си. Прочетох „Хари Потър”, когато бях едва на 10 – сигурно затова хорър сцените, мистериите, а в последните 3 книги – бавното развитие на действието, ми дойдоха в повече.
Ала магическият свят е просто невероятен. Много бих искала да уча в Хогуортс (в Грифиндор или Рейвънклоу – да реши разпределителната шапка), да си подреждам стаята с едно махване на пръчката, да имам мантия невидимка, с която да бягам от час, да играя куидич (нищо, че се страхувам от височини). С всички тези магически създания, хитри джаджи и всякакви други детайли няма да се колебая, ако някой ден ми се отдаде възможност да отскоча до перон 9¾.
Не знам защо всички смятат, че книгите на Михаел Енде са детски – може главните герои да са деца, но разглежданите теми са сериозни, а често - представени по интересен, но неразбираем начин.
„Приказка без край” не прави изключение. В нея действието се развива в страната Фантазия, където са събрани мечтите и фантазиите на всички хора. Управлявана е от Детската царица, живееща в Кулата от слонова кост. Всички същества и истории, измисляни някога, тук съжителстват и всички имат свой собствен живот.
Но светът е застрашен. Всяка лъжа, казана от истинските хора, го унищожава. Нищото бавно поглъща всичко...
Добре, знам, че това не е фентъзи, но идеята е толкова уникална, че не се въздържах. Илюзорна реалност, в която съзнанията на хората живеят, докато истинският им живот е ужасен, безсмислен и изцяло контролиран от други – тази опасност се крие не само в някакъв фантастичен хит, а и в реалния свят. След този филм се замислих дали вече не е време да взема червеното хапче, колкото и красив да изглежда животът ми в момента (още мисля по въпроса).Това беше всичко от мен! Очаквайте нови постове за книги и филми съвсем скоро :-)
Към първата част:
Далечната галактика от „Междузвездни войни”
Но светът... виж, светът. Философията на джедаите е най-интересната част – максимата „няма емоция, има мир” не е от най-често срещаните в екшън, фантастика и фентъзи филмите, където героите обикновено са нахакани, агресивни и ритат де що видят задник. Тук тези чувства водят право към Тъмната страна, което е страхотно – никога не съм харесвала емоционални, драматични и „леснозапалими” хора.
Разнообразните планети, раси и технологии (особено Набу, уукитата и светлинните мечове) са доказателство за добре изпипан свят и поставят Галактиката в личната ми класация за най-добри места за живеене.
Светът от „Хари Потър”
Ала магическият свят е просто невероятен. Много бих искала да уча в Хогуортс (в Грифиндор или Рейвънклоу – да реши разпределителната шапка), да си подреждам стаята с едно махване на пръчката, да имам мантия невидимка, с която да бягам от час, да играя куидич (нищо, че се страхувам от височини). С всички тези магически създания, хитри джаджи и всякакви други детайли няма да се колебая, ако някой ден ми се отдаде възможност да отскоча до перон 9¾.
Вестерос от "Песен за огън и лед"
Световете, които харесвам повече от историите, вече станаха три. Дори не стигнах до края на "Пир за врани" - толкова много секс, кръв и политически интриги ми дойдоха в повече.
Но разпределението на благородническите родове ми хареса много - за повечето хора може да се съди само по рода им. А аз не мога да избера между Старк и Таргариен - Старгариен би било яко :-).
Идеята за лятото и зимата, както и за света отвъд Вала, е доста интригуваща. А всички култури, религии и държави също са интересни.
Не е необходимо да споменавам, че освен всичко това обожавам дракони и ужасно завиждам на Денерис.
Фантазия от „Приказка без край”
Не знам защо всички смятат, че книгите на Михаел Енде са детски – може главните герои да са деца, но разглежданите теми са сериозни, а често - представени по интересен, но неразбираем начин.
„Приказка без край” не прави изключение. В нея действието се развива в страната Фантазия, където са събрани мечтите и фантазиите на всички хора. Управлявана е от Детската царица, живееща в Кулата от слонова кост. Всички същества и истории, измисляни някога, тук съжителстват и всички имат свой собствен живот.
Но светът е застрашен. Всяка лъжа, казана от истинските хора, го унищожава. Нищото бавно поглъща всичко...
Матрицата
Добре, знам, че това не е фентъзи, но идеята е толкова уникална, че не се въздържах. Илюзорна реалност, в която съзнанията на хората живеят, докато истинският им живот е ужасен, безсмислен и изцяло контролиран от други – тази опасност се крие не само в някакъв фантастичен хит, а и в реалния свят. След този филм се замислих дали вече не е време да взема червеното хапче, колкото и красив да изглежда животът ми в момента (още мисля по въпроса).Това беше всичко от мен! Очаквайте нови постове за книги и филми съвсем скоро :-)
Коментари
Публикуване на коментар