"Мъглороден"

Автор: Брандън Сандерсън

Жанр: Епическо фентъзи

Книги в поредицата:
„Последната империя”
„Кладенецът на възнесението”
„Героят на времето”
„Сплавта на закона”(в нея действието се развива 300 години след това в основната трилогия. Не може да се причисли към жанра на епичното фентъзи – бих казала, че е наполовина криминале с елементи на уестърн)

Ревю:
Зъл лидер, управляващ света.
Обикновен човек с необикновени сили, който трябва да го спре.
Епични битки.
И политически интриги.
Древна легенда, пълна с тайни.
А накрая – неочаквана развръзка.

Също като във всяко фентъзи, а? Не бих казала…

Действието се развива в мистериозен свят, в който слънцето е червено, а от небето се сипе пепел. Управлява го лорд Владетеля – безсмъртен тиранин с невероятна сила, представящ себе си за бог, спасил света преди хиляда години. В неговата империя съществуват две групи хора: благородници, привилегировани с всякакви права, и роби, наречени скаа, постоянно малтретирани от тях.

А нощем, когато слънцето залезе, излизат мъглите. Те са странно, свръхестествено явление и всички се боят от тях.
Всички, освен аломантите.
Има 10 основни аломантични метала, всеки от тях даващ различна сила на този, който го погълне. Мъгливите имат способността да използват един от металите. А Мъглородните – всички.
Друга способност, свързана с металите, е ферохимията – чрез нея могат да се съхраняват знания и способности в метални украшения.
Честно казано, в настоящата ситуация повечето хора биха дали всичко за някоя от тези способности. Защото става напечено.

Историята започва със скаа момиче на име Вин, оцеляло в жестоките условия на престъпния свят благодарение на необикновените си способности, които дори самата тя не разбира. По странно стечение на обстоятелствата тя се озовава в банда чудати мъже, планиращи не само да свалят, но и да убият лорд Владетеля. Техен водач е Мъглородният Келсайър – именно той открива, че Вин също е Мъглородна, и започва да я обучава. Тя става част от налудничавия му план, изпълнен с твърде много рискове, за да проработи. Едно е сигурно – приключения няма да липсват.

Дълбочината, оригиналността и прецизността, с които са развити характерите на героите обаче превръщат поредицата в нещо повече от вълнуващо приключение. Вин не е типичната нахакана крадла – принудена цял живот да се подчинява на по-силните и да се справя с тежкия живот, тя се превръща в стеснително момиче, което не се доверява на никого. Келсайър също се различава доста от идеалния герой, за когото го мислят всички – смъртта на жена му го е превърнала в гневен, отмъстителен човек. Останалите членове на групата също са интересни – хитрият и остроумен Бриз, сериозният и отговорен Доксон, ученият ферохимик Сейзед, воинът (но и дървен философ) Хам, вечният песимист Клъбс и чудатият тийнейджър Дух... Като прибавим, че почти всички имат аломантични способности, няма по-подходящи хора за подобна безумна мисия. Скоро в историята се намесва и младият благородник Елънд Венчър – идеалист, книжен червей и бунтар, който доказва, че не всички аристократи са безнадеждни.
По-нататък се появяват и още интригуващи персонажи, но не искам да ви развалям удоволствието.

Стилът на автора е невероятно увлекателен – спиращи дъха приключения, интересни загадки, диалози и размисли на героите (а понякога и малко романтика) се менят с главоломна бързина. Не мога да повярвам, че авторът от самото начало е знаел ролята на всички герои, предмети и случайни събития от първа и втора част в плана на такава мащабна история. Сандерсън не бърза да разкрие най-силните си козове: чак във втората книга разбираме за две напълно нови раси, а в трета – за зловещата способност, наречена хемалургия, която ги е създала. В последната част става ясно и че нищо не е такова, каквото изглежда – мислейки, че отърват света от злото, героите се оказват просто пионки в плана на много по-могъща сила. Кой ли е Героят на времето, призван да спаси всички?

Със сигурност не е този, когото очаквате.