Пробуждане

Тази история е и нова, и стара.
Всеки еднакво живота си кара.
По течението плува, разбираемо действа - 
училище, работа, другари, семейство...

"Матрица", ще кажеш. Моите почитания,
но ний сме свободни, раззумни създания.
Ако някой живее, спящ спокойно, това е,
защото така е избрал - да си трае
от масова злоба до дребна себичност,
от световните лидери до най-малката личност...

Съществуват и други - малко има от тях.
Те рискуват, макар че все пак ги е страх.
Те също сънуват, но сънят е вълшебен - 
там човек не се чувства чак толкова дребен.
И досущ сомнамбули, със пламък в сърцата
се хвърлят направо на звяра в устата.

Още по-малобройни са тези, които
от кошмари измъчвани, си отварят очите.
И виждат със потрес, че, майка ѝ стара,
реалността е по-зле от кошмара.
До стената притиснати, те се съпротивляват
и понякога - виж ти! - дори побеждават.

Че тези два типа са различни, е ясно.
Ала заедно те са ужасно опасни.
Радикални идеи, но с разум във тях - 
от таквиз и най-хитрия злодей го е страх.

За порочния свят вече няма пощада.
Щом човек прояви я, бързо в битката пада.
Бунт. Надежда. Идеи. Ще поправим света!
Война. Отчаяние. И труп до трупа...

Но ние успяхме, победихме... Нали?
За хората искахме радостни дни.
Да събудим мечтаехме всички в света...
но вместо това ги убихме в съня.
За Доброто се борихме до последния час,
но ето, че Злото е по-доволно от нас.

Какво да направиш? Не би точно могъл
да те опъти човек тип сомнамбул.
Едно ще ти кажа, приятелю мой -
точно днес имаш шанс ти да станеш герой.
За велики дела не се чувстваш готов?
Прави малки неща, но с велика любов.