Едва дочаквам вкъщи да се прибера,
захвърлям чантата на пода и сядам да чета.
Още с първа страница светът около мен
от моето съзнание изчезва, заличен.
Аз вече съм в различен свят, вълшебен и красив,и всеки от героите пред мен е като жив;намирам си приятелии страшни врагове,пътувам през места магични в различни светове
и приключения, за които дори не съм мечталаоставят ме да гледам като онемяла;прескачам някои страници, разлиствам все по-бързо,но ми се иска книгата ми нивга да не свършва;
почти се разревавам или смея се на глас...Но най-накрая идва този ужасяващ час,когато връщам се внезапно в действителния святи чувам майка си да ме вика за обяд.
Разбирам, че не съм герой, че няма приключения,а всичко в книгата е просто измислено творение;това ми идва като кофа ледена вода,обаче ми остава надеждата една,
че някой ден, след време, ако ще и след години,заблудено приключение покрай мен ще мине,и смелостта си в битка аз ще трябва да докажа,врага си ще сразя и ще убия даже;
със меч пламтящ в ръката, със силата във мен,ще поведа човечеството към нов и светъл ден.И този ден ще дойде - да почакам стига!
да чакамвъв ръкатас КНИГА...
{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}
Sorry, this is a poem. I can't translate it.
Коментари
Публикуване на коментар