Народът пропадна!

Помните ли поста „Децата не четат“? Е, този е нещо подобно. Само че темата е доста по-глобална – става дума не само за младото поколение, а за всички хора изобщо, и то от гледна точка не на книгите, а на принципите.

Та, напоследък (и не само) в обществото се забелязва явен морален упадък. За разлика от вълшебниците в поредицата „Патрули“, ние не разполагаме с магия за реморализация. Ще трябва да се справим с проблема по обикновен, човешки начин. Но нека първо да се запитаме къде се крие проблемът?

Ще проследя историята на един средностатистически човек в съвременния свят, започвайки от детството, където ните на много от убежденията му.

Има хиачини неоформеният характер на едно дете да бъде тласнат към „тъмната страна“. Семейният живот може да бъде един от тези начини.

Ако всеки път, когато се прибира от училище, детето чува поредната негативна новина по телевизията, а у дома се обсъждат тежки теми, то може да израсне като мрънкащ недоволник. На този етап от развитието на децата родителите са главни модели за подражание. Родители, възползвайте се максимално!;-)

Другата важна част от живота на началните ученици очевидно е училището. Някои учители имат желание да (пре)възпитат повереното им дете, затова често четат морал. Но забравят, че в наши дни учителският авторитет е скромен – неприятно, но факт. Пък и кой ученик би приел съвета на ядосания учител, който току-що му е написал забележка? За учителите има две решения – да се постараят да спечелят симпатиите на учениците, което е трудно, или да ги сплашат, което губи ефекта си в първия ден след напускането на училище.

Да преминем към следващата важна възраст – тийнейджърската. Повечето подрастващи не слушат нито учителите, нито родителите си. Все пак, юношеството е възрастта, в която децата се превръщат във възрастни и често имат нужда да се откъснат от семейството за известно време. 

Но какво срещат в Света Навън? Свят, в който трябва да мачкаш другите, за да си спечелиш уважение, да се държиш пошло и вулгарно, за да си сексуално привлекателен, и да пиеш до припадък в дискотеката, за да си забавен и готин. Известна отговорност на това имат идолите на тийнейджърите. Скъпи знаменитости… Не е нужно много, за да се промени ситуацията – достатъчно е новата ви песен да има хубав и позитивен текст, да сте една идея по-облечени в следващото си видео, да играете във филми, които имат добро послание. Това е достатъчно, за да спасите много младежи от дрогата, алкохола и цигарите, както и от всички насилници и измамници, на които могат да попаднат.

Ами възрастните? Много от тях са повлияни от медиите до такава степен, че се превръщат в консуматори. Всички реклами, плакати, лъскави опаковки и други маркетинг трикове се свързват директно с човешките емоции. Ако използваш това червило, всички мъже ще припадат по теб. С тази лъскава кола върви и мацката на капака ѝ. Тази храна има чудодейната сила да събере семейството заедно. Ако вложиш кредит в тази банка, бизнесът ти ще тръгне като по вода.

Въобще – човек остава с впечатлението, че щастието, успехът и любовта се купуват с пари или идват наготово. Затова и никой не се бори за тях. Връзките се прекъсват, когато стане трудно, приятелите и семейството се предават. На работата се отдава най-голямо значение – но и тя се върши насила, само заради парите.

Ежедневните трудности са голямо препятствие за съвременните хора. Когато гореизброените блага не им паднат от небето, те се депресират. А биха могли да напуснат работата, която не им харесва, да си изяснят отношенията с половинката, да направят жертва, за да помогнат на приятел… Но не. Хората си остават все така недоволни – просто защото са свикнали да мислят като свободни електрони, които само консумират енергия, без да я отдават.

Сега идва въпросът: как можем да променим обществото към по-добро? Сигурно сте си направили извода, че ключът се крие в отделните личности. Някои от тях мислят, че животът е гаден и не може да се направи нищо - споменах ги преди малко. Тези, които все още не са видели недостатъците на света, живеят в блажено неведение.

Съществуват и хора, които имат желание за промяна - и това е прекрасно. Ала най-често срещаната грешка, която могат да допуснат, е да обвиняват хората, които искат да променят.

Как ще се почувствате, ако някой ви каже:

- Грешнико, покай се! Светът е на това дередже заради идиоти като теб! Не те ли е срам, егоист/страхливец/консуматор такъв?! Веднага поправи грешката си!

Едва ли ще хукнете да поправяте грешката си. По-скоро събеседникът ви ще има нужда от поправяне, след като го ступате.

Да си кажем честно - никой не обича да е злодеят в историята. И никой не е такъв по дефиниция. В реалния живот, за разлика от книгите, човек може днес да е злодей, утре - герой, а вдругиден - жертва. Но как да му помогнем да бъде герой по-често?

Отговорът е прост - той трябва да повярва, че може да бъде такъв. Не във вълнуващите, приключенски истории. В ежедневния си, скучен, обикновен живот. Защото, както е казал Толкин, някои смятат, че само велика сила може да държи злото под контрол. Но аз разбрах, че това не е така. Разбрах, че всъщност малките, всекидневни постъпки на обикновените хора възпират злото. Малките прояви на доброта и любов.

Всеки може да бъде герой. Всеки, колкото и безсилен да се чувства, има възможност да направи света малко по-добър - с обществени дела, с изкуство или наука, с пари или просто с приятелството и любовта си. Да, не можете да спасите целия свят като в книгите. Ала всеки е част от света. Помагайки на един - единствен човек, вие всъщност помагате на всички.

Така че - смело напред! Промяната, която чакате, се крие в самите вас.