Едно от главните предназначения на изкуството е да ни направи по-добри. Каква е рецептата? Не знам. Но наскоро прочетох една книга, която ме промени тотално.
Представям ви... "Клетниците"! Новата ми любима книга *махам с кърпичка към "Властелинът на пръстените"*.
"Парижката Света Богородица", за която писах ревю преди месец, ми се стори детска игра в сравнение с това, което прочетох току-що. Ако тя е перла, "Клетниците" е цяла огърлица. А бисерите в нея са всъщност сълзи, които по-емоционалните от читателите несъмнено ще пролеят.
Общо взето: Емоции, стил, мнение
Както се досещате от заглавието, в тази книга има много страдание. Виктор Юго е доста креативен, изправяйки героите си пред всевъзможни проблеми. От насилие над деца до несподелена любов, от тъмно минало до смърт на барикадите, от туберкулоза до фалшив морал - тук си има всичко. Само че през сивия асфалт на жестоката съдба си пробиват път любовта, саможертвата, смелостта, мечтите, подобно на красиви цветя.Ако целият живот бе напъхан в една книга, тя щеше да е "Клетниците" - там има всякакви видове емоции, съдби, характери. Освен тъга, ще изпитате и вълнение, сравнимо с физическа болка (говоря от опит!), възхищение, отвращение, любов, възмущение, съчувствие, радост, смях...
И скука - елемент, който няма как да пропусна. Но това е субективно. Има няколко вида лирически отстъпления. Някои са разсъждения над обществено-политическия живот, религията и морала по онова време. Там намерих интересни метафори и житейски уроци.
Описанията на чувства и характери са великолепни и абсолютно необходими.
А детайлните разкази за места и имена, които не ми говорят нищо, военни тактики, всекидневие или малки разговори ми се сториха досадни.
Извън тези отклонения сюжетът е вълнуващ и има доста екшън. Може и действието да тече бавно, но за мен това допълнително наелектризира ситуацията - все едно авторът ти дава торта, после си я прибира, кара те да чакаш няколко страници и ти я връща.
Сега малко факти. Действието се развива през 19 век във Франция. Френската революция е минала и монархията начело с Луи-Филип е възстановена. Наскоро е детрониран и Наполеон (1815 г.). На 5 юни 1832 година в Париж избухва малкото и обречено Юнско въстание, в което се бият много от героите. То се дължи на крайната бедност и епидемията от холера.
И така, ДЕЙСТВИЕТО НЕ СЕ РАЗВИВА ПО ВРЕМЕ НА ФРЕНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ! С тази уговорка продължаваме напред.
Персонажи❤️
Героите и връзките между тях са the best of the best. Но тук няма да говоря много за тях, защото ревюто ще стане километрично. Ако сте чели книгата/ гледали филма, може да видите подробности тук.
Жан Валжан - протагонист. Бивш каторжник, който бяга от миналото си. Приемен баща на Козет. Добър, благороден и умен човек, който все пак има недостатъци и съмнения и затова е интересен персонаж. Любимият ми герой.
Жавер - инспекторът, който преследва Жан Валжан. Той представлява закона и реда и макар че е антагонист, не е лош - просто се опитва да постъпва правилно по своите стандарти!
Фантин - майка на Козет, простодушна и обикновена, но добросърдечна и вярна до гроб (и страхотна майка). Има много, много гадна съдба.
Козет - сладко, мило и невинно момиче с ужасно детство. Представя романтичния идеал. Гадже на Мариус.
Мариус - идеалист с гореща глава. Въстаник и участник в дружаството АВС, лудо влюбен в Козет.
Приятелите на АВС - сладури, мечтатели и храбреци. Млади студенти, които се борят за по-добро бъдеще. Лидерът им е Анжолрас.
Тенардие - злите приемни родители на Козет, които правят още много престъпления по-нататък.
Епонин - умната, смела, но не особено добра дъщеря на Тенардие, влюбена в Мариус.
Гаврош - малкият брат на Епонин. Остроумен, смел и добросърдечен.
Какви по-точно са лирическите отстъпление?
За да отговоря на този въпрос, ще извадя някои от любимите си цитати.
Суеверия, лъженабожност, лицемерие, предразсъдъци - всички тия призраци се вкопчват упорито за живота въпреки призрачната си същност, те имат зъби и нокти въпреки своята безплътност.
Не може да се смята, че потъналият в съзерцание човек не върши нищо. Има видима и невидима дейност.
...Защото в душата му е скътан един бисер - невинността, а бисерите не могат да се разтворят в калта.
Безразсъдно смелите постъпки хвърлят ослепителен блясък върху историята и просветляват хората. Зората е също дръзка, щом изгрява. Да се домогваш, да се осмеляваш, да упорстваш, да останеш верен на себе си, да си готов да се пребориш със съдбата, да озадачиш несполуката с хладнокръвието си (...), такъв пример е нужен на народите, подобна светлина може да ги въодушеви.
Босите нозе, голите ръце, дрипите, невежеството, презряната сган, мракът могат да бъдат мобилизирани за завоюването на високия идеал. Взрете се в народа и ще прозрете истината. Хвърлете само в пещта мръсния пясък, който тъпчете с крака, почакайте да се разтопи, да закипи, и той ще се превърне в ослепителния кристал, с който Галилей и Нютон откриха нови небесни светила.
Здраве, младост, чест, свещен целомъдрен свян на юношеско тяло, сърце, девственост, срамежливост - нежна епидерма на душата - биват трагично потъпкани в безогледното търсене на материални средства, което неминуемо се натъква на безчестието и го приема.
Има една граница, отвъд която хората престават да различават нещастниците от безчестниците и ги смесват под едно и също съдбоносно име - клетници.
Под добро разпределение трябва да разбираме не равно разпределение, но справедливо. Справедливостта е основното равенство.
Откога обаче се смята за провинение, ако се проникне много надълбоко, ако се стигне чак до дъното, когато искаме да изследваме язва, бездна или пък общество?(...) Откога болестта е почнала да гони лекаря?
Отделете от шепота на двама влюбени мелодията, която се лее от душата им и ги съпровожда като лира, и ще остане само дим.
Погрешно е да се мисли, че щастливата и непорочна любов довежда човека до състояние на нравствено съвършенство. Тя го докарва чисто и просто до забрава.
Окованото във вериги слово притежава страшна сила. Когато някой властелин е наложил мълчание на народа, писателят удвоява и утроява пламенността на своето перо.
Какъвто и да е днешният ден, нашето утре е мир.
Страшно е да си щастлив! Колко задоволен се чувстваш! Как си въобразяваш, че нямаш нужда от нищо друго! Как забравяш, овладял измамната цел на живота, щастието, истинската цел - дълга!
Не е страшно да умреш. Страшно е да не живееш.
Адаптация
Няма как да не кажа няколко думи за прекрасния мюзикъл от 2012 година. Песните са толкова красиви и емоционални, а актьорите - толкова талантливи в играта и пеенето! Любимите ми са Хю Джакман (Жан Валжан), Ан Хатауей (Фантин) и Еди Редман (Мариус). А най-хубавите песни са "Do you hear the people sing", "Empty chairs at empty tables", "I dreamed a dream", "One day more", "What have I done", "Stars", "Finale", "Bring him home", "On my own", "Red and Black"... (абе всичките) и от месец не слушам друга музика. Целта ми засега е да науча всички тези наизуст.
Факт: актьорите са изпели тези песни на снимачната площадка, а не на плейбек. Талант без граници.
И друг: Това е Бродуей мюзикъл, създаден и игран на сцена 15 години преди да го филмират. Мечтая да видя "Клетниците" на живо.
Сладки детайли за фендъма
- Любимите шипове на повечето фенове (без официални връзки) са: Анжолрас и Грантер, Епонин и Мариус, Валжан и Жавер (да, знам, това последното е странно).
- Един от главните ни проблеми е, че не можем да изпеем всички дуети, хорове и канони в мюзикъла (особено One Day More)
- Всички се преструваме, че разбираме от история.
- Ние сме най-ревливият фендъм. Макар че аз плаках общо 3 пъти по време на цялата книга, разбирам защо другите се заливат от сълзи.
- Обичаме да се сърдим на Виктор Юго и да правим мемета за странностите в стила му. Но все пак ни е любимият писател. ВСИЧКИ ДА СИ ПРИЗНАЯТ!
Закючение
Просто прочетете книгата. Не е нужно много - любопитство, търпение и/или интелигентност. Само един от тези елементи е достатъчен. В замяна ще получите ако не любов за цял живот като мен, то поне интересно преживяване.
Коментари
Публикуване на коментар